ТАЙНСТВА КРЪЩЕНИЕ И МИРОПОМАЗВАНЕ
Господ Иисус Христос установил тайнството Кръщение веднага след Възкресението Си, когато се явил на Своите ученици и им казал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мат.28:19).
Кръщението е тайнство, при което вярващия чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и от личните грехове (ако е възрастен), възражда се за нов, праведен и свят живот в единение с Бога.
Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристиянини и чрез което кръщаващият се става християнин. То е, казано образно, врата за влизане в Църквата и условие за участие в нейния духовно-благодатен живот. Кръщението, което извършвал св. Иоан Предтеча, не е било тайнство. То имало предобразно значение и било подготовка към християнското Кръщение.
Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: "Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца. Амин. И Сина. Амин. И Светия Дух. Амин."
Към видимата или външна страна се отнасят и обредите:
1. Отричане от сатаната. То се прави, за да се пропъди той от кръщавания, който чрез Кръщението става ново творение и дявола трябва да бъде далеч от него.
2. Обличане на кръстения в нова (обикновено бяла) дреха. Това е символ на духовна чистота, която той получава чрез Кръщението и която трябва да пази през целия си живот.
3. Възлагане на кръст върху кръщавания. То е знак, че той става Христов и като Христос трябва търпеливо да понася житейския си кръст.
4. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи са знак, че кръстеният трябва да излъчва духовна светлина. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето в кръг около купела показва на кръстения, че той трябва да принадлежи на Хрисос вечно.
Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Св. Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове /ако кръщаващият се е възрастен/, възражда го духовно и го освещава.
Благодатта Божия при Кръщението не действа механически. Тя сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност свободно да расте и укрепва в доброто.
От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние (ср. Марк 16:16 и Деян.2:38). Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Вярно е, че децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците) си. В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни пеленачета. В новия Завет обрязването е заменено с Кръщението. Покаяние не се изисква от малките деца, защото те нямат лични грехове. При Кръщението те се очистват от първия грях на прародителите.
В историята на християнството винаги е имало мъченици за вярата. Не са малко случаите, когато са умъртвявани хора още некръстени - умъртвявани са заради тяхната вяра в Иисус Христос. В такива случаи говорим за кръвно Кръщение, т.е. мъченикът се е кръстил в собствената си кръв, с която е засвидетелствувал силата на вярата си.
Право да извършват тайнството Кръщение имат свещениците и епископите. Но при извънредни обстоятелства Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни, но самите миряни трябва да са кръстени в името на св. Троица.
В Православната църква миропомазването е неразделно свързано с кръщението. Вече кръстеният във вода християнин се помазва „със св. миро кръстообразно по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете”. По този начин цялото тяло на новия християнин се „запечатва” с мирото, осветено от епископ, като се изричат думите „Печат на дара на Светия Дух”.
Чрез това тайнство вярващият получава благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот.
Установяването му е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, когато „Дух Светий слезе върху Него” (Лука 3:22). Апостолите също призовавали Св. Дух да слезе над приелите кръщение и "възлагаха върху им ръце, и те приемаха Светия Дух"(Деян.8:17).
Преподаването на Св. Дух от апостолите става чрез възлагане на ръце. Тази практика продължава и в след апостолския период, за което свидетелстват Тертулиан (230 г.) и св. Киприян Картагенски (275 г.).
През 3-4 в. постепено възлагането на ръце било заменено с помазване с осветен елей. „Апостолски постановления” (4 в.), „Египетските църковни постановления” (3 в.) и някои от каноните на св. Иполит Римски (235 г.) говорят за помазване с „евхаристиен елей”, освещаван от епископ по време на кръщението. През 390 г. Теофил Александрийски наредил освещаването на елея за миропомазване да бъде извършвано веднъж в годината. Това се извършва на Велики Четвъртък.
Според утвърдената църковна практика днес само предстоятелите на автокефалните Църкви (патриаршии) могат да освещават миро.
За св. Кръщение в храм „Св. Николай Софийски” е необходимо:
• Предварително да се уточни и запише в храма деня и часа за светото Кръщение
• Кръстникът да е православно кръстен и да си носи кръщелно свидетелство в деня на кръщението
• Удостоверение за раждане на кръщаващият се
• Китка - обикновено от чимшир, здравец и цвете, вързана по традиция с червен конец, за поръсване
• Свещи за Светото Кръщение, които се купуват от храма
• Две кърпи (хавлиени) и сапун |
|
|
Кръщение и миропомазване